Какво всъщност искат тийнейджърите?

Ето какъв е отговора на въпроса, който си задават поколения учители и родители: Какво всъщност искат тийнеджърите? Очаква ви изненада. Вероятно си мислите, че ако запитате група днешни тийнейджъри „какво е това, което искат най-много”, те ще ви представят дълъг списък от актуални дизайнерsки марки и стоки. Но не, става ясно, че най-силното желание на тийнейджърите всъщност не струва нищо. В едно скорошно изследване на тийнеджъри и родители на Пам Лидфорд, инструктор в младежката програма на Лондонската Коучинг Академи, младите хора споделят следното: според тях, родителите им и другите възрастни не се опитват да ги чуят или разберат.

Макар самите тийнейджъри да се чувстват пораснали, техните родителите продължават да ги третират все още като малки деца. Родителите пък казват, че искат да се отнасят към тийнейджърите си като с възрастни, но как да стане това, когато самите тийнейджъри се държат все още като хлапета! Звучи ли ви като нещо като Параграф-22 на опита за комуникация между тийнеджърите и по-възрастните?

Младежите се оплакват, че родителите им са или твърде контролиращи или пък изглежда, че изобщо не им пука. Иън Грант, който пише статии по темата, и ръководи организация, която обучава родителите на „трудни” деца казва по този въпрос: „Имаме сбъркани деца, възпитавани от сбъркани родители, които също са били възпитани от други сбъркани родители, и това се повтаря отново и отново.”

Тийнейджърите казват, че често ги обвиняват в неуважение, но и те самите също искат да получават уважение. Интересното е, че те твърдят, че самите възрастни не ги уважават, но в замяна очакват те да показват уважение към възрастните по една единствена причина – възрастта.

Изглежда че наистина „времената” са се променили и младите ни хора вече не са съгласни, че трябва да се показват „уважение” към някого, само защото е по-възрастен. Те казват, че ако по-възрастните са по-мили към тях, то и те самите те ще бъдат такива. Запитани какво означава „да се отнасяш към някого с уважение”, те не били съвсем сигурни, но казали, че това означава да сме по-добри един към друг, да сме мили и да се съобразяваме с другите, да чуваме какво ни казват и да взимаме предвид тяхното мнение.”

Как да помогнем на нашия тийнейджър

Тийнейджърите имат свои собствени проблеми и ще направят своите собствени грешки. Това си е част от техния живот и за добро или зло не е част от нашия. Похвално е желанието да помогнеш някому, но само ако този някой е осъзнал наличието на проблем и иска да предприеме действия, за да го разреши, а иначе желанието за помощ може да доведе до противоположни резултати.

• “Здравейте! Нашият проблем в общи линии се състои в това: преди около месец, племенницата (15г.) ни започна да излиза с момче за което по-късно разбрахме, че се друса доста често и е пласьор. От както поддържат връзка племенницата ни си промени отношението към нас, към родителите си, стана нагла, арогантна, започна да излиза късно вечер и да се прибира в малките часове въпреки нашите забрани. От една майка на наркоман разбрах, че промяната в поведението е първия признак по който може да разбереш че определен човек се друса. Говорили сме многократно по тази тема и тя ни уверява, че не е опитвала дрога, но ние не и вярваме. Опитваме се по всякакъв начин да я отделим от въпросното момче, но тя е непреклонна. Какво да правим, как да постъпим… как да ги разделим… как да разберем дали е пробвала наркотични вещества? Благодаря Ви предварително за съветите!” Споделена история от Наркотици и алкохол: Как да ги разделим?

Всъщност най-доброто, което можем да направим, е да дадем честна и обективна информация, въз основа на която той или тя да градят бъдещите си решения и колкото по-рано започнат да го правят, толкова по-добре за тях. Дори и ако сега можем да решаваме вместо тях, това време скоро ще свърши и те ще трябва сами да отговарят за действията си пред себе си и пред обществото.

• „Напротив, наистина трябва сама да се осъзнае. Аз също ходех с такъв човек с разликата, че той не може да се нарече баш наркоман, разтикваше трева, от време на време смъркаше, аз само трева съм опитвала и нищо друго. И моите роделите не го харесваха и постоянно ми забраняваха, това общо взето мен ме подтикваше да съм с него още повече … И да ти кажа покрай него се запознах с много наркомани, които са наистина наркомани, херц, амфет и разните му другите лайна. Това ме отврати и никога не съм посягала към такива неща. Тревата си я пуша, макар и рядко. Не смятам, че тя може да те подтикне към наркомания. И да за тестовете е добра идея. Колкото до момчето всичко с времето си. Все пак е на 15 няма да се жени за него ” Коментар към споделена история от Наркотици и алкохол: Как да ги разделим?

Как да помогнем на приятелка, която е жертва на домашно насилие

„На 28 години съм. Имах близо 4 годишна връзка, която беше грешка. Знаех го още в самото начало, а последиците търпя и до днес. За 4 години бях наричана как ли не, от боклук и леш до баба, психиката ми едва оцеля. Видях всичко грозно, на което е способен да те подложи един “влюбен”мъж. Никога не беше доволен, каквото и да направя, все грешно било. Колко сълзи съм проляла знам само аз. Когато съм питала, защо е целия този тормоз, тои ми казваше, че е с цел да ме превъзпита, да не стана или бъда курва.” Споделена история от Любов и изневяра: Кошмарна “любов”

“По неофициални данни всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие,” казва Иванка Христова, зам-министър на труда и социалната политика. “Всекидневното домашно насилие накърнява и потъпква основните човешки права на жертвата и дава негативно отражение на развитието на психиката на децата.”

Жертви на насилие в семейната двойка могат да бъдат както мъжете, така и жените. По-често над жените е извършвано физическо насилие, което понякога довежда до средно и дори тежко телесно увреждане, като телесни изгаряния, счупени крайници, челюсти и зъби, спукани черепи, тъпанчета, ребра и др. И макар, че в момента у нас действа закон, който третира проблемите на домашното насилие, този закон се задейства, само ако жертвата пожелае. Да биеш партньора си е престъпление – според Закона за защита срещу домашното насилие, обнародван в Държавен вестник бр. 27 от 29 Март 2005 г. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.

Как най-добре можем да помогнем, ако сме в положението да изслушваме някой – мъж или жена или дете – който е жертва на насилие и искаме да им помогнем. Според Яна Кацарова, бакалавър по психология и магистър по клинична социална работа— aспирант на Нов български университет към Департамент «Български институт за отношения между хората» и хоноруван преподавател на НБУ – трябва преди всичко да бъдем разбиращи, което значи да изслушваме и да не осъждаме жертвата. Трябва да й покажем, че сме на нейна страна.

„Трябва да имаме търпението и куража да дадем на жертвата сили и време да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си или да се опитва да оправи отношенията си с него.” А и не трябва в никакъв случай да притискаме някой да взима бързи решения, когато е уплашен. „Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато тя полага усилие в тази посока, става по-уверена в взимането на по-смели решения,” отбелязва Яна Кацарова. Във всички случаи трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това, и в същото време да й помогнем да потърси помощ, когато и където тя се чувства уверена да я потърси.

Как да помогнем на наш близък със сериозен здравословен проблем

Всички знаем, че болестта често променя изцяло живота на хората и на техните семейства. Освен силните болки, покрай болестта нашият близък човек най-вероятно изпитва и най-различни други неприятни усещания и чувства. Така болестта дотолкова може да влоши самочувствието на болния човек, че той да започне да се чувства изключително потиснат и в безизходица. Тогава той може да започне да концентрира всичките си мисли и интереси само върху болката и нещастието си.

Затова, според д-р Бон­чо Бо­нев, нев­ро­лог и пси­хо­те­ра­певт и иг­ло­те­ра­певт, ле­кар, с дъл­го­го­ди­шен опит – „Важно е за пострадалия да се грижат близки хора. Kогато имаме болен близък, в никакъв случай не трябва да го изолирамe, в смисъл да го оставим просто да си стои сам.”

След прекаран инсулт например, дори и при най-груби нарушения на говора, при болния се запазват не само логичното мислене и адекватната реакция към околните, но и творческите му способности. „Роднините и близките на болния трябва да знаят, че интелектът по принцип не страда, независимо че говорът е силно нарушен.”, казва д-р Бонев. Те трябва колкото се може повече да разговарят с него. Дори обсъждането на обичайните битови ситуации може в значителна степен да спомогне за възстановяване на говора при болния. Каквото и да обсъждате в семейството с останалите членове, вашият близък ще бъде доволен да го чува и това ще помогне за възстановяването му.

Какво да кажем: „Разговаряйте с него, утешавайте го, споделяйте неговите преживявания, отвличайте го от мисли за болестта му,” съветва д-р Бонев. Най-доброто, което можем да направим за болния е най-вече да проявяваме голямо търпения и вяра. Трябва да се споделяме тази своя вяра и с болния си роднина.

И какво е най-добре да не правим:

Най вече не трябва да се отнасяме към него като към неразумно дете! Има и неща, които не трябва да казваме пред него, например да обсъждаме говорните затруднения, на възстановяващия се от инсулт. „Напротив, хвалете го за всеки негов напредък и всяко негово подобрение.”