Как да помогнем на приятелка, която е жертва на домашно насилие

„На 28 години съм. Имах близо 4 годишна връзка, която беше грешка. Знаех го още в самото начало, а последиците търпя и до днес. За 4 години бях наричана как ли не, от боклук и леш до баба, психиката ми едва оцеля. Видях всичко грозно, на което е способен да те подложи един “влюбен”мъж. Никога не беше доволен, каквото и да направя, все грешно било. Колко сълзи съм проляла знам само аз. Когато съм питала, защо е целия този тормоз, тои ми казваше, че е с цел да ме превъзпита, да не стана или бъда курва.” Споделена история от Любов и изневяра: Кошмарна “любов”

“По неофициални данни всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие,” казва Иванка Христова, зам-министър на труда и социалната политика. “Всекидневното домашно насилие накърнява и потъпква основните човешки права на жертвата и дава негативно отражение на развитието на психиката на децата.”

Жертви на насилие в семейната двойка могат да бъдат както мъжете, така и жените. По-често над жените е извършвано физическо насилие, което понякога довежда до средно и дори тежко телесно увреждане, като телесни изгаряния, счупени крайници, челюсти и зъби, спукани черепи, тъпанчета, ребра и др. И макар, че в момента у нас действа закон, който третира проблемите на домашното насилие, този закон се задейства, само ако жертвата пожелае. Да биеш партньора си е престъпление – според Закона за защита срещу домашното насилие, обнародван в Държавен вестник бр. 27 от 29 Март 2005 г. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.

Как най-добре можем да помогнем, ако сме в положението да изслушваме някой – мъж или жена или дете – който е жертва на насилие и искаме да им помогнем. Според Яна Кацарова, бакалавър по психология и магистър по клинична социална работа— aспирант на Нов български университет към Департамент «Български институт за отношения между хората» и хоноруван преподавател на НБУ – трябва преди всичко да бъдем разбиращи, което значи да изслушваме и да не осъждаме жертвата. Трябва да й покажем, че сме на нейна страна.

„Трябва да имаме търпението и куража да дадем на жертвата сили и време да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си или да се опитва да оправи отношенията си с него.” А и не трябва в никакъв случай да притискаме някой да взима бързи решения, когато е уплашен. „Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато тя полага усилие в тази посока, става по-уверена в взимането на по-смели решения,” отбелязва Яна Кацарова. Във всички случаи трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това, и в същото време да й помогнем да потърси помощ, когато и където тя се чувства уверена да я потърси.

Как да помогнем на наш близък със сериозен здравословен проблем

Всички знаем, че болестта често променя изцяло живота на хората и на техните семейства. Освен силните болки, покрай болестта нашият близък човек най-вероятно изпитва и най-различни други неприятни усещания и чувства. Така болестта дотолкова може да влоши самочувствието на болния човек, че той да започне да се чувства изключително потиснат и в безизходица. Тогава той може да започне да концентрира всичките си мисли и интереси само върху болката и нещастието си.

Затова, според д-р Бон­чо Бо­нев, нев­ро­лог и пси­хо­те­ра­певт и иг­ло­те­ра­певт, ле­кар, с дъл­го­го­ди­шен опит – „Важно е за пострадалия да се грижат близки хора. Kогато имаме болен близък, в никакъв случай не трябва да го изолирамe, в смисъл да го оставим просто да си стои сам.”

След прекаран инсулт например, дори и при най-груби нарушения на говора, при болния се запазват не само логичното мислене и адекватната реакция към околните, но и творческите му способности. „Роднините и близките на болния трябва да знаят, че интелектът по принцип не страда, независимо че говорът е силно нарушен.”, казва д-р Бонев. Те трябва колкото се може повече да разговарят с него. Дори обсъждането на обичайните битови ситуации може в значителна степен да спомогне за възстановяване на говора при болния. Каквото и да обсъждате в семейството с останалите членове, вашият близък ще бъде доволен да го чува и това ще помогне за възстановяването му.

Какво да кажем: „Разговаряйте с него, утешавайте го, споделяйте неговите преживявания, отвличайте го от мисли за болестта му,” съветва д-р Бонев. Най-доброто, което можем да направим за болния е най-вече да проявяваме голямо търпения и вяра. Трябва да се споделяме тази своя вяра и с болния си роднина.

И какво е най-добре да не правим:

Най вече не трябва да се отнасяме към него като към неразумно дете! Има и неща, които не трябва да казваме пред него, например да обсъждаме говорните затруднения, на възстановяващия се от инсулт. „Напротив, хвалете го за всеки негов напредък и всяко негово подобрение.”