Всички знаем, че болестта често променя изцяло живота на хората и на техните семейства. Освен силните болки, покрай болестта нашият близък човек най-вероятно изпитва и най-различни други неприятни усещания и чувства. Така болестта дотолкова може да влоши самочувствието на болния човек, че той да започне да се чувства изключително потиснат и в безизходица. Тогава той може да започне да концентрира всичките си мисли и интереси само върху болката и нещастието си.
Затова, според д-р Бончо Бонев, невролог и психотерапевт и иглотерапевт, лекар, с дългогодишен опит – „Важно е за пострадалия да се грижат близки хора. Kогато имаме болен близък, в никакъв случай не трябва да го изолирамe, в смисъл да го оставим просто да си стои сам.”
След прекаран инсулт например, дори и при най-груби нарушения на говора, при болния се запазват не само логичното мислене и адекватната реакция към околните, но и творческите му способности. „Роднините и близките на болния трябва да знаят, че интелектът по принцип не страда, независимо че говорът е силно нарушен.”, казва д-р Бонев. Те трябва колкото се може повече да разговарят с него. Дори обсъждането на обичайните битови ситуации може в значителна степен да спомогне за възстановяване на говора при болния. Каквото и да обсъждате в семейството с останалите членове, вашият близък ще бъде доволен да го чува и това ще помогне за възстановяването му.
И какво е най-добре да не правим:
Най вече не трябва да се отнасяме към него като към неразумно дете! Има и неща, които не трябва да казваме пред него, например да обсъждаме говорните затруднения, на възстановяващия се от инсулт. „Напротив, хвалете го за всеки негов напредък и всяко негово подобрение.”
