Как да помогнем на приятелка, която е жертва на домашно насилие

„На 28 години съм. Имах близо 4 годишна връзка, която беше грешка. Знаех го още в самото начало, а последиците търпя и до днес. За 4 години бях наричана как ли не, от боклук и леш до баба, психиката ми едва оцеля. Видях всичко грозно, на което е способен да те подложи един “влюбен”мъж. Никога не беше доволен, каквото и да направя, все грешно било. Колко сълзи съм проляла знам само аз. Когато съм питала, защо е целия този тормоз, тои ми казваше, че е с цел да ме превъзпита, да не стана или бъда курва.” Споделена история от Любов и изневяра: Кошмарна “любов”

“По неофициални данни всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие,” казва Иванка Христова, зам-министър на труда и социалната политика. “Всекидневното домашно насилие накърнява и потъпква основните човешки права на жертвата и дава негативно отражение на развитието на психиката на децата.”

Жертви на насилие в семейната двойка могат да бъдат както мъжете, така и жените. По-често над жените е извършвано физическо насилие, което понякога довежда до средно и дори тежко телесно увреждане, като телесни изгаряния, счупени крайници, челюсти и зъби, спукани черепи, тъпанчета, ребра и др. И макар, че в момента у нас действа закон, който третира проблемите на домашното насилие, този закон се задейства, само ако жертвата пожелае. Да биеш партньора си е престъпление – според Закона за защита срещу домашното насилие, обнародван в Държавен вестник бр. 27 от 29 Март 2005 г. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.

Как най-добре можем да помогнем, ако сме в положението да изслушваме някой – мъж или жена или дете – който е жертва на насилие и искаме да им помогнем. Според Яна Кацарова, бакалавър по психология и магистър по клинична социална работа— aспирант на Нов български университет към Департамент «Български институт за отношения между хората» и хоноруван преподавател на НБУ – трябва преди всичко да бъдем разбиращи, което значи да изслушваме и да не осъждаме жертвата. Трябва да й покажем, че сме на нейна страна.

„Трябва да имаме търпението и куража да дадем на жертвата сили и време да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си или да се опитва да оправи отношенията си с него.” А и не трябва в никакъв случай да притискаме някой да взима бързи решения, когато е уплашен. „Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато тя полага усилие в тази посока, става по-уверена в взимането на по-смели решения,” отбелязва Яна Кацарова. Във всички случаи трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това, и в същото време да й помогнем да потърси помощ, когато и където тя се чувства уверена да я потърси.

На територията на гр. София се намира Центърът на Фондация „Асоциация Анимус“, който е създаден да помага на жертви на насилие. На денонощна Гореща телефонна линия 02/ 981-76-86 всеки може да получи информация за сходни организации на територията на страната, както и да бъде консултиран за съответен проблем. Проучете какви организации са на разположение в града или в региона. Разкажете й за тях. Ако жертвата има деца, информирайте се дали организациите могат да се погрижат и за тях. В центъра за възстановяване на жени, юноши и деца, пострадали от домашно и сексуално насилие, както и на оцелели от трафик, се приютяват жени, избягали с децата си от съпруг насилник. Центърът предлага на жертвите специална дългосрочна психотерапевтична програма, програма за намиране на работа и социална програма.

Според Мария Чомарова, съпредседател на Фондация „Асоциация Анимус”:

„Особено важни и ефективни са двете му денонощни програми за спешна помощ: горещата телефонна линия и кризисно звено за спешно консултиране, включително и временно настаняване на жертвите в специален приемен дом непосредствено след преживяно насилие.”

Какво да кажем: Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо, както за нейното психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за нея и за децата й.

Изразявайте ясни и кратки послания, като например:

• „Няма оправдание за човек, който посяга на някой, няма по-грозна картинка от тази да видиш баща си да посяга на майка ти, няма по-голяма травма за едно дете …” Коментар към споделена история от Семейство: Как да постъпя след шамара?

Насилието никога не е приемливо. Никога няма основателно извинение за насилието. Сигурността на жената и тази на децата са от приоритетно значение.

• „Всеки път когато се скараме той обещаваше, че ще се промени. И всеки следващ път същата история, само че ставаше все по-зле и по-зле. Докато един ден имах толкова сериозни проблеми заради неговата ревност (и заради други негови пороци), че живота и семейството ми бяха застрашени.” Коментар към споделена история от Тинейджърски: Ревността му е УЖАСНА и проваля връзката ни

Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение. Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието. Жертвата не е сама с проблема си и не е луда.

• „Той е все недоволен когато отиван на работа постоянно ми взима телефоните и виси при мен на работа. Всичко това е адски неудобно, не само за мен, но и за околните. До преди няколко месеца всичко беше долу – горе в релси, до момента в който той почна да ме нагрубява и посяга. Всичко излизаше извън контрол все повече със всеки изминал ден.” Споделена история от Любов и изневяра: Мразя го!!!

Всъщност насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите.

И какво е най-добре да не правим: Не й казвайте, че „Ако търпи да я бият сама си е виновна.”

“Това е една много дразнеща стигма, нагласа на обществото, заради която много хора страдат излишно и несправедливо, казва Яна Кацарова. „Всеки може да предизвика друг човек да се ядоса. Но няма нещо, което човек може да направи, за да заслужи такова поведение спрямо себе си”.

• „Какво значи: “Сама си е виновна?” Четох някъде, че най-големите убийци също смятат жертвите си за виновни. Брей, че възпитание, брей, че ценностна система. Като майката на мъжът ми, щом не слушам да ям бой. Само където не понасям изверги, които са все невинни.” Коментар към споделена история от Семейство: Как да постъпя след шамара?

Освен това, според психолога, възпитанието на деца с шамари също не работи, понеже: “Тази техника на възпитание не позволява на детето да се научи да владее агресията си, да я контролира. Напротив – твърди Кацарова – насилието продължава да се развива трансгенерационно.”

Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньора. Насилието носи травматични последствия за децата. „Съвременните изследвания показват, подчертава Яна Кацарова, че емоционалното насилие е много по-увреждащо личността, отколкото физическото насилие. И се оказва, че това е много по-страшно за детето, защото преживявайки се по такъв начин, то изпитва емоции, които много често го доближават до усещане за смърт и несъществувание. Човек с такава структура на личността е много по-увреден, отколкото ако е жертва на физическо насилие.”