Какво всъщност искат тийнейджърите?

Ето какъв е отговора на въпроса, който си задават поколения учители и родители: Какво всъщност искат тийнеджърите? Очаква ви изненада. Вероятно си мислите, че ако запитате група днешни тийнейджъри „какво е това, което искат най-много”, те ще ви представят дълъг списък от актуални дизайнерsки марки и стоки. Но не, става ясно, че най-силното желание на тийнейджърите всъщност не струва нищо. В едно скорошно изследване на тийнеджъри и родители на Пам Лидфорд, инструктор в младежката програма на Лондонската Коучинг Академи, младите хора споделят следното: според тях, родителите им и другите възрастни не се опитват да ги чуят или разберат.

Макар самите тийнейджъри да се чувстват пораснали, техните родителите продължават да ги третират все още като малки деца. Родителите пък казват, че искат да се отнасят към тийнейджърите си като с възрастни, но как да стане това, когато самите тийнейджъри се държат все още като хлапета! Звучи ли ви като нещо като Параграф-22 на опита за комуникация между тийнеджърите и по-възрастните?

Младежите се оплакват, че родителите им са или твърде контролиращи или пък изглежда, че изобщо не им пука. Иън Грант, който пише статии по темата, и ръководи организация, която обучава родителите на „трудни” деца казва по този въпрос: „Имаме сбъркани деца, възпитавани от сбъркани родители, които също са били възпитани от други сбъркани родители, и това се повтаря отново и отново.”

Тийнейджърите казват, че често ги обвиняват в неуважение, но и те самите също искат да получават уважение. Интересното е, че те твърдят, че самите възрастни не ги уважават, но в замяна очакват те да показват уважение към възрастните по една единствена причина – възрастта.

Изглежда че наистина „времената” са се променили и младите ни хора вече не са съгласни, че трябва да се показват „уважение” към някого, само защото е по-възрастен. Те казват, че ако по-възрастните са по-мили към тях, то и те самите те ще бъдат такива. Запитани какво означава „да се отнасяш към някого с уважение”, те не били съвсем сигурни, но казали, че това означава да сме по-добри един към друг, да сме мили и да се съобразяваме с другите, да чуваме какво ни казват и да взимаме предвид тяхното мнение.”

Как да помогнем на нашия тийнейджър

Тийнейджърите имат свои собствени проблеми и ще направят своите собствени грешки. Това си е част от техния живот и за добро или зло не е част от нашия. Похвално е желанието да помогнеш някому, но само ако този някой е осъзнал наличието на проблем и иска да предприеме действия, за да го разреши, а иначе желанието за помощ може да доведе до противоположни резултати.

• “Здравейте! Нашият проблем в общи линии се състои в това: преди около месец, племенницата (15г.) ни започна да излиза с момче за което по-късно разбрахме, че се друса доста често и е пласьор. От както поддържат връзка племенницата ни си промени отношението към нас, към родителите си, стана нагла, арогантна, започна да излиза късно вечер и да се прибира в малките часове въпреки нашите забрани. От една майка на наркоман разбрах, че промяната в поведението е първия признак по който може да разбереш че определен човек се друса. Говорили сме многократно по тази тема и тя ни уверява, че не е опитвала дрога, но ние не и вярваме. Опитваме се по всякакъв начин да я отделим от въпросното момче, но тя е непреклонна. Какво да правим, как да постъпим… как да ги разделим… как да разберем дали е пробвала наркотични вещества? Благодаря Ви предварително за съветите!” Споделена история от Наркотици и алкохол: Как да ги разделим?

Всъщност най-доброто, което можем да направим, е да дадем честна и обективна информация, въз основа на която той или тя да градят бъдещите си решения и колкото по-рано започнат да го правят, толкова по-добре за тях. Дори и ако сега можем да решаваме вместо тях, това време скоро ще свърши и те ще трябва сами да отговарят за действията си пред себе си и пред обществото.

• „Напротив, наистина трябва сама да се осъзнае. Аз също ходех с такъв човек с разликата, че той не може да се нарече баш наркоман, разтикваше трева, от време на време смъркаше, аз само трева съм опитвала и нищо друго. И моите роделите не го харесваха и постоянно ми забраняваха, това общо взето мен ме подтикваше да съм с него още повече … И да ти кажа покрай него се запознах с много наркомани, които са наистина наркомани, херц, амфет и разните му другите лайна. Това ме отврати и никога не съм посягала към такива неща. Тревата си я пуша, макар и рядко. Не смятам, че тя може да те подтикне към наркомания. И да за тестовете е добра идея. Колкото до момчето всичко с времето си. Все пак е на 15 няма да се жени за него ” Коментар към споделена история от Наркотици и алкохол: Как да ги разделим?