Ето какъв е отговора на въпроса, който си задават поколения учители и родители: Какво всъщност искат тийнеджърите? Очаква ви изненада. Вероятно си мислите, че ако запитате група днешни тийнейджъри „какво е това, което искат най-много”, те ще ви представят дълъг списък от актуални дизайнерsки марки и стоки. Но не, става ясно, че най-силното желание на тийнейджърите всъщност не струва нищо. В едно скорошно изследване на тийнеджъри и родители на Пам Лидфорд, инструктор в младежката програма на Лондонската Коучинг Академи, младите хора споделят следното: според тях, родителите им и другите възрастни не се опитват да ги чуят или разберат.
Макар самите тийнейджъри да се чувстват пораснали, техните родителите продължават да ги третират все още като малки деца. Родителите пък казват, че искат да се отнасят към тийнейджърите си като с възрастни, но как да стане това, когато самите тийнейджъри се държат все още като хлапета! Звучи ли ви като нещо като Параграф-22 на опита за комуникация между тийнеджърите и по-възрастните?
Младежите се оплакват, че родителите им са или твърде контролиращи или пък изглежда, че изобщо не им пука. Иън Грант, който пише статии по темата, и ръководи организация, която обучава родителите на „трудни” деца казва по този въпрос: „Имаме сбъркани деца, възпитавани от сбъркани родители, които също са били възпитани от други сбъркани родители, и това се повтаря отново и отново.”
Изглежда че наистина „времената” са се променили и младите ни хора вече не са съгласни, че трябва да се показват „уважение” към някого, само защото е по-възрастен. Те казват, че ако по-възрастните са по-мили към тях, то и те самите те ще бъдат такива. Запитани какво означава „да се отнасяш към някого с уважение”, те не били съвсем сигурни, но казали, че това означава да сме по-добри един към друг, да сме мили и да се съобразяваме с другите, да чуваме какво ни казват и да взимаме предвид тяхното мнение.”
